ОТБЯГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЯ̀ГВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбягвам и от отбягвам се. Също и един сравнително млад писател,.., Емил Зегладович, проявява същия стремеж към далечното, отбягване на обществото и търсене уединение в природната самота. Р, 1926, бр. 213, 1 Отбягването да се носят очила може да предизвика, особено при силно късогледите, сериозни повреди на окото. Физ. Х кл. 1951, 150.