ОТВАГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВА̀ГА ж. Остар. Книж. Храброст, смелост, безстрашие. Неговата [на К. Стоилов] политическа смелост и отвага ни е твърде добре позната, за да се безпокоим за последствията. Г. Кирков, Избр. пр I, 38. Първото сбиване беше сполучливо за христиените. Но разпалений Владислав са увлече много от излишна, да не кажем несмислена отвага. Т. Шишков, ИБН, 286.

— Рус. отвага.