ОТВА̀ЖДАНЕ

ОТВА̀ЖДАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отваждам1;отиване, отвадяне, отводяне, отвождане2, отхождане. Попа приготви сичко и пойде. Едно отваждане, зема пашата попадята, та у анъма. СбНУ ХLI, 454.

ОТВА̀ЖДАНЕ

ОТВА̀ЖДАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отваждам2 и от отваждам се.

Списък на думите по буква