ОТВА̀ЖЕН

ОТВА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Смел, храбър, решителен. Ний твърде много молим онези лица, които знаят, да ни съобщят имената и на онези наши покойни юнаци, които преминаха с парахода "Радецки", начело на които беше отважния герой Христо Ботюв. СПл, 1876, бр. 22, 85. [Целият образован свят] адмирираше нашата отважна борба за свобода и самостоятелност. С, 1894, бр. 1476, 2. Предводителят на войниците е бил млад и едър човек. Из сичко са видяло, че той са е решил да извърши някое юначно и отважно дело. Л. Каравелов, Съч. V, 132. Но мене той напада, като противник важен / с когото боят става опасен и отважен. Ив. Вазов, ИГП (превод), 3.

— От рус. отважный.

Списък на думите по буква