ОТВАЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВА̀ЖНО нареч. Остар. Книж. Смело, храбро, решително. Той отважно фърля ръкавица на обществото, той отива на пролом. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 81. Секой, който ся намери там, не можеше да ся удържи да си не умре от смях, като видя, че вълшебницата ся подбиваше толко отважно на Яка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 350.

— От рус. отважно.