ОТВАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Торба, цедилник. Често с него [италианеца] наедно идяха и мнозина непознати и оставаха по няколко дена на гости при него. А всякога тези гости си отиваха с него и носяха отварници, пълни с дрехи и други къщни работи. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 26. Празен цедилник (отварник) мъчно стои прав. Лет., 1871, 199.