ОТВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; отво̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отстранявам преградата (врата, прозорец или друго, обикн. постоянно монтирано съоръжение), за да направя възможен достъпа навътре в помещение, затворено пространство (двор, игрище и под.) или обратно. Противоп. затварям. Едва-що отвори вратата и остана като закован на прага: до кръглата масичка по средата на стаята.. седеше непознатата девойка. Д. Ангелов, ЖС, 176. Музиката свири тържествено. Хората чуват, отварят прозорците и казват: — Днес се жени Сълза Младенова. Елин Пелин, Съч. II, 113. Невястата припнала най-напред. Тя отворила портите и бързо извикала: — Мамо!... Тате!... Слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа! Ран Босилек, ВП, 51. Кепенците отварят тук и там; / и ето зинват срещу прашний път / цял ред дюкени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 62. И заудря порти непознат делия / .. / "Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!" П. К. Яворов, Съч. I, 42. // Отмествам, придвижвам встрани вратата на шкаф, гардероб и под., обикн., за да взема или да оставя вътре нещо. Противоп. затварям. Тя [Пена] ту седне до масата, ту стане и отвори шкафчето, ту застане пред отворения прозорец и гледа селцето. Елин Пелин, Съч. IV, 165. На̀ ти ключа, чедо, та ми отвори горния долап и ми подай черното шише да си сръбна една капчица. Чудомир, Избр. пр, 217. Една сутрин хазяйката забеляза капки вода, която се оттичаше от гардероба. Отвори го бързо и се изненада: вътре висяха, още мокри, една мрежеста фланелка, избеляла синя риза и къси гащета. М. Грубешлиева, ПП, 122. // Отмествам капака на сандък, куфар, кутия, съд и под. Противоп. затварям, захлупвам. Цвета не знаеше какво да прави. Тя отвори сандъка с дрехите си, прегледа новата си премяна. Елин Пелин, Съч. III, 122. Бръчков стана полека, отвори ковчега и зе да вади едно по едно нещата, които съдържаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Черна пръст яде ли се, но като я помилваш и застанеш над главата ѝ със сладки думи, с яки ръце — тя отваря стари ракли и раздава с шепи чудни блага. К. Петканов, СВ, 189.

2. Правя отвор, дупка и под., обикн. в или на нещо. Противоп. затварям, запушвам. Жената.. викаше с нова сила, а ръцете ѝ, придобили свръхестествена енергия, счупиха няколко пречки на прозореца и отвориха пролом. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 111. [Георги Емперов] затвори дупката на покрива, като отвори прозорец на стената. К. Петканов, СВ, 37. Водата черна, страшна, шумеше глухо пред него, и отваряше една грозна пропаст за стъпките му. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Кобка наричат дупката на леда, която разсичат и отварят с брадва, и оттам черпят вода. Ил. Блъсков, ПБ III, 50. // Изваждам тапа, запушалка от отвора на шише, бутилка и под. Противоп. затварям, запушвам. — Ами ако Ников рече случайно да се върне? — попита Джони, като се мъчеше да отвори бутилката вермут и погледна под вежди Лина. М. Грубешлиева, ПП, 263. Лекарят видя шишенцето с жълтеникавопепелявата течност.., сетне го отвори, помириса, смръщи се. Г. Караславов, СИ, 27. Най-сетне спря на едно място и лакомо зачете. Нищо не го смущаваше,

нищо не му пречеше. Нито тревожният писък на хавана.., нито сновенето на двете аптекарки-ученички, които непрекъснато дърпаха чекмеджетата, отваряха и затваряха карафи. Д. Калфов, Избр. разк, 159. Още в началото Сотир Милтенов изпи два коняка на екс и тръгна да отваря бирите на дамите. Й. Попов, СЛ, 168.

3. Само 3 л. Давам възможност на нещо затулено, закрито да се вижда. Отсечените дървета отваряха пролуки в зеленото море на гората. М. Марчевски, П, 69. Един дълбок прозорец с железни пречки пущаше светлина отвън и отваряше вид на надвесените скали на Еленин връх и на Копните. Ив. Вазов, Съч. ХV, 19. Една група дървета отварят внезапно между клоновете си един ред стари стени. К. Величков, ПССъч. III, 58-59.

4. В съчет. със същ. път, пътека, проход и под. Правя, прокарвам, проправям (път, пъртина и под.). Откъм деренцето щеше да си отвори път — свой път, за да свлича надолу коли, пълни със снопи, царевица, анасон. Г. Караславов, Избр. съч. I, 296. — Снегът е на места до пояс, а има и големи, широки навеища. — Все едно, — казах и махнах ръка, — някой ще трябва да отвори пъртина и тоя път нека да бъда аз първия. Н. Попфилипов, РЛ, 93. Падна дебел сняг.., заприщи вратниците в Топола. На сутринта цялото село се залови да чисти снега, отвориха пътеки до оборите и плевниците, разчистиха пред вратниците. К. Петканов, Х, 105. Едни тичаха по голите връхища към планината, други към урвата на Зли дол, трети към Средна гора, към дола, из който тече Стара река и отваря проход към клисура. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 157.

5. В съчет с граница. Разрешавам пресичането на държавна граница, преминаването от една държава в друга. Противоп. затварям. Тяхната [на немците] мисия стана ясна едва на трети март.. В тоя ден правителството отвори границите за немските войски, струпани по румънския бряг на Дунава, и те нахлуха в страната. Х. Русев, ПЗ, 128. Класовото разслоение.. се задълбочава след Кримската война, когато Турция широко отваря границите си за по-евтиното и по-съвършено фабрично производство на капиталистическа Европа. Ив. Унджиев, ВЛ, 16.

6. В съчет. със същ. книга, тетрадка, вестник и под. Разгръщам, отгръщам, разлиствам (книга, тетрадка, вестник и под.). Противоп. затварям. Отец Варсануфий ходеше бавно и някак тържествено.. Сякаш ако погледнеше книгата, която лежеше на аналоя, той можеше да каже не само от кого е.., а и къде е написана .., а отец Григорий щеше само да я отвори, да прочете няколко реда и да ги потълкува със слабия си благ глас. Ст. Загорчинов, ДП, 229. — Деца, отворете си тетрадките и препишете първите пет изречения от христоматията. Елин Пелин, Съч. IV, 170. Наведен пред отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил.. отваряше и затваряше големи тефтери. Д. Калфов, Избр. разк., 255. — Защо е дошъл толкова рано?.. — Човек просто не може да отвори вестника си от такива ранни посетители! Д. Калфов, Избр. разк., 146. Да търсиш книги, да разгледваш картите или да отваряш словаря, за да ся увериш дали ученика казва право, то е съвсем неуместно. П. Горбанов, ННУ, 7.

7. Раздалечавам, опъвам настрана подвижните части на някакъв предмет (ножици, клещи и под.); разтварям. Противоп. затварям. В бръснарницата се чуваше само потракването на машинката, а после чаткането на ножиците. Бръснарят ловко ги премяташе в ръцете си, отваряше ги и ги затваряше във въздуха, като само ги плъзгаше по косата на клиента. Д. Спространов, С, 17. Диньо закри очи с ръцете си и заплака. Савата извади ножчето си, но не можа да го отвори. СбХ, 82. Дафина отвори чадъра, за да запази шапката си. К. Петканов, В, 59. // Разпечатвам, отлепвам, разопаковам нещо ( плик на писмо, колет и под.). Противоп. запечатвам, залепвам. Той не можа да издържи много, излезе от ямата, отвори писмото и започна да го чете. Й. Йовков, ВАХ, 78. Един ден.. пощата му донесе голям увит пакет.. Нилов го отвори с любопитство. Ив. Вазов, Съч. IХ, 68. Накара пощаджията да отвори телеграмата и я прочете. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 308. Отвориш ли тръпнейки плика ѝ цветен / и лъхне ли дъх мразовит, / упит от тъгата на поздрава сетен, / не гледай тъй блед и убит. Хр. Смирненски, Съч. I, 7. ^● Обр. Ела, тъй както идва пролетта / във оня ден, във оня час, когато / в полето дървесата са готови / от полъха ѝ да отворят чашки / и в утрото да затрептят. В. Раковски, ППС, 76. Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, отдето тече миризливия смирн. Ч, 1875, бр. 11, 501.

8. В съчет. с очи. Съзнателно или несъзнателно вдигам клепачи и давам възможност на очите да гледат. Противоп. затварям. И мама се усмихна. А ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Нещо хубаво се разлива по цялото ми тяло. Отварям очи, гледам я. Все тая мама, дето всичко може, дето всичко знае и от нищо се не плаши. Д. Габе, Н, 16. За да остане с впечатление, че току-що се пробуждам, протегнах лениво тялото си, а с опакото на ръцете си потърках веднъж-дваж очите си. И ги отворих широко. П. Михайлов, МП, 10. Неусетно бях задрямал, полегнал на голата, студена земя. Когато отворих очи, стори ми се, че дълго време съм лежал така. Й. Йовков, Разк. II, 171. Той отваря очи и вижда,

как небето и звездите са се дигнали високо. Елин Пелин, Съч. II, 68. Старото куче сред двора лежи, / .. / даже очи не отваря, мижи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. // В съчет. с уста, устни. Съзнателно или несъзнателно отделям, раздалечавам устните си, челюстите си една от друга. Противоп. затварям. Имах навик тогаз, като се залисам в една работа, отварям си без да ща устата и зяпам. Й. Йовков, ЖС, 156. Па се повдигна [мечката] и опря предните крака на коленете на доктора, като отваряше големи уста с бели зъби. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 36. Отварям уста и жадно поглъщам дъждовната вода. К. Петканов, ДЧ, 469. Тя [Иглика] си отвори устата. Стражарът я приближи, посегна и тури с ръка шекерчето в отворената като разцъфтяла роза уста. Елин Пелин, Съч. II, 50-51. Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни. Г. Стаматов, Разк. I, 70.

9. Правя да започне всекидневната работа на магазин, учреждение, предприятие и др. Противоп. затварям. — Ако тръгна в полунощ, ще бъда там тъкмо когато отварят аптеките... П. Вежинов, ЗНН, 148. Кафеджията току-що беше отворил заведението си и наклал огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 40. Пловдивчани току-що бяха отворили дюкяните си. К. Величков, ПССъч. I, 125. Кого ли ще пратиш утре да я извика, сама си... — Някое от децата. Утре отварям училището. Ще дойдат деца. Д. Талев, И, 408. // Разг. Пръв влизам в работно помещение, магазин и под. Той отваряше и затваряше кръчмата пиян. Елин Пелин, Съч. III, 151.

10. Непрех. Разг. За магазин, учреждение, предприятие и др. — започвам всекидневната си работа. Пощата отваря рано.

11. Поставам началото на някаква работа, дейност, предприятие; откривам. Противоп. затварям, закривам. А тая година в Преспа стана вече истински панаир.. Разтичаха се преспанци да отварят страноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници. Д. Талев, ПК, 303-305. — Ще накупя платове и ще отворя шапкарница до училището! Ил. Волен, РК, 69. Две години Диню чиракува в града. Ибришима тъкмеше да му отвори една обущарничка пред къщи, та да вади по някой лев през зимата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. Постегна хотела,.., застрои празното място, отвори софийски локал, тури оркестър. Д. Немиров, В, 62. Но като малцина можат сами частно да предприемат такова дело, то няколко души ся съгласяват заедно.. и тъй основават една фабрика или отварят едно голямо търговско предприятие. Ал. Цанков, Напр., 1875, кн. 4, 54. И според множеството на девойките, които желаят да ся учат, ний с радост отваряме и друго училище, първоначално, за по-малките. П. Р. Славейков, ГУ, 61. // Разг. Правя възможно съществуването на нещо; създавам. Противоп. затварям, унищожавам. Илиева: — Той [Чавдаров] казва — аз, за да представя българския народ тъй, както трябва и както аз зная.. Трябва, казва, да отворя къща, да се оженя. Ст. Л. Костов, Г, 56. Жена къща отваря, а не затваря. П. Р. Славейков, БП I, 171.

12. Остар. Поставям началото на някакъв процес, дейност, започвам да върша нещо. Казват, че Русия ще отвори война? А бе слуша се такова нещо, но кой знае. Кажи му, че ако отваря, нека отваря. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 34. Ала сега, когато Братан вървеше вече към матурата, а отгоре на това отвори и курс по есперанто, мнозина се юрнаха към него. Ст. Даскалов, ЗС, 61-62. През 1805 г., когато Русия отново се озовала във война с Наполеон, френският посланик Себастиани започнал да настоява пред Портата тя да отвори военни действия срещу Русия. В. Мутафчиева, КВ, 315. И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Отвори цар Симеон бран на ромеи. И с пълчища безчетни потегли. Н. Райнов, ВДБ, 59.

13. Разг. Пускам в действие уред, механизъм, машина и под. Противоп. затварям. Когато ставаше нетърпимо задушно, огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Добревски, БКН, 31. Отвори крана и един миг се наслаждава на струята, която шурна изобилно. М. Грубешлиева, ПИУ, 288.

14. Правя да изтече гной, кръв и др. от цирей, рана, пъпка. Този мехлем ще отвори раната и ще я изчисти.

15. Остар. Откривам събрание, заседание и под. Противоп. затварям. Влезе председателят на съда .. Най-сетне взе да се оглежда — готвеше се да отвори заседанието на съда. Д. Талев, ПК, 724. Българската драма не е още развита.. Но все има доста сносни драми за нашите условия. И дирекцията на театъра може да се поздрави, че отваря сезона с "Първите". Р, 1926, бр. 221, 2. Князът отваря и затваря събранието или сам, или поръчва на друго лице, което особено за това е упълномощен. ПОУ, 20. У гръците и у романите тичането е било едно обучаване на почет; то е отваряло олимпийските млого прочути игри, дето людьето са ходили от сичките страни на ветий свят, да са надпират за венците. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21. Кралят [на Сърбия] е отворил скупщината с първото тронно слово в своето царувание. Пряп. 1903, бр. 42, 2.

16. Разг. Придавам по-хубав вид на някого или на нещо, правя да изглежда добре. Бранков забележи с възхищение как я отва‑

ряше и правеше неодолимо желателна червената ѝ блуза. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36. Па и каква сграда вдигна, дето цялото село отваря! Т. Влайков, Съч. III, 272. — Ох, съгледах, майко, долу во Загоре / първинка девойка, по-ясна зорница / .. / Росна китка вие, росна китка кити, / не китката нея — китка тя отваря! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 111. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш, който я повече отваряше. Ил. Блъсков, Китка V, кн. 14, 50.

17. Диал. Правя да стане по-светъл, по-ярък, по-ясен (Н. Геров, РБЯ). отварям се, отворя се страд. от отварям (в 1, 4, 6, 7, 11, 12, 15 знач.). Навън, в коридора между стаите, някой прищрапваше отвреме-навреме с чехли, постоянно се отваряха и затваряха някакви врати, като че ли все от един и същи човек. Кр. Велков, СБ, 6. Преди малко над града премина буря.. Но все пак стихията е оставила малко от своята игра и сила във всяка душа. Дърветата се изправят ободрени и листата им са пресни и лъщят. Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улиците, оживени. Елин Пелин, Съч. V, 30-31. Оная стая, която са назначава за спане, са оставя през деня дълго време отворена, следователно въздухът ѝ са очиства; а оная стая, в която децата играят през деня, са отваря в онова време, когато тие са намират в своите постели. Знан., 1875, бр. 8, 123. Изведнъж кръчмарицата замлъкна и се огледа. — Господи! — извика тя — по риза ли ще посрещам гостите? Съвсем изумях. И Хубавела.. и се хвърли към малката стаичка до огнището. Скоро оттам се зачу как се отваряха и затваряха ракли и долапи. Ст. Загорчинов, ДП, 115. Градът беше се поуспокоил. Тук-там се отваряха лениво някои лавки. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. През втората половина на ХIХ в. тук вече работи образцово българско училище.. Все по това време в София се отваря и читалище, в което се получават всички вестници, издавани от задграничните български политически емигранти и революционни дейци. Л. Мелнишки, ПП, 8. Заседанията ся отварят и затварят от председателя. ВП, 12.

ОТВА̀РЯМ СЕ несв.; отво̀ря се св., непрех. 1. За врата, прозорец или друго подобно подвижно приспособление — отмествам се и откривам съответния вход или отвор. Противоп. затварям се. Около тях се блъскаха хора, надпреварваха се — едни да излязат, а други да влязат в дългите вагони, чиито врати автоматически се отваряха и затваряха. Ал. Бабек, МЕ, 103. Само прозорецът до моето легло се отваряше. Дограмата на другите бе набъбнала и изкривена така, че освен с динамит с нищо друго не можеш ги изкърти. Бл. Димитрова, ПКС, 220. Изписват на бяла книга два кръга.. и ги турят на дъното в кутия, с похлупка от едната страна. Тази похлупка може да ся отваря, за да ся осветява чъртежа. И. Гюзелев, РФ, 311. Тая къща има пет стаи.. Едната ѝ врата ся отваря към улицата на ветхата хавра, а другата към бит пазара. Дун., 1866, бр. 85, 2.

2. За дупка, отвор, пропаст и под. — зейвам, откривам се. Противоп. затварям се. Ставали са дълбоки разпукванета и разкъсванета, отваряли са се проломи, долини, хлътванета на почвата, в които са намирали легла езерата и проходите на реките. Ив. Вазов, Съч. ХV, 143. Тъмни дупки изведнаж се отваряха на някои стени.. Тия дупки все повече се намножаваха по урвите и зловещо гледаха от непристъпните височини. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 113-114.

3. За рана — не зараствам и отделям секрет, кръв, гной. Прежни рани зарастват безследно, / нови, страшни отварят се веч, / зло дъха на нас с лице бледно, / а ний мислим го още далеч. Ив. Вазов, Съч. III, 162. Не можа да зарасне раната от операцията и се отвори пак отново.

4. За очи — клепачите ми се вдигат несъзнателно, обикн. при събуждане. Противоп. затварям се. — И аз не можах да спя. Мислих, мислих — цяла нощ... Уж затварям очи, а те сами се отварят... М. Марчевски, П, 18. Вълчицата е още жива, но изглежда, че е на умиране. Очите ѝ ту се отварят, ту се затварят. Й. Йовков, ВАХ, 162. Нощните пазачи нарамиха пушки и излязоха от общината.. Присвитите им през деня очи замижали срещу светлината, сега се отваряха широко и светкаха с червените си гледци като на котараци в мрачината. Ст. Даскалов, БМ, 56. Когато окото е в опасност от един удар, то веднага ся затваря; но щом опасността замине.. то ся отваря и почнува обикновената си служба. ИЗ 1877, 3.

5. За цвете — разцъфтявам, разтварям чашката си. Щом грейне слънцето сутрин цветята се отварят. △ Пъпките на розата се отвориха.

6. Прен. За човек — преставам да бъда стеснителен, ставам общителен. Главиха го и го оставиха. И Божко е на чуждо село, в чужда къща, при чужди хора.. Ободря се Божко, повече и повече се отпуща, повече и повече се отваря. Изпознаха го, сдобива приятели. Ц. Церковски, Съч. III, 184-186. Изпърво беше тайничко,но отсетне, отсетне той захвана да са отваря, да са понапива из града, без да има грижа и страха от някого. Ил. Блъсков, ПБ I, 29.

7. За време, сезон — ставам по-хубав, благоприятен за някаква дейност, работа. Ама че хубава есен се отвори в Пирин тази година: слънчева и тиха. Е, 1981, бр. 1085, 1. Колкото повече се отваряше пролетта, толкова по-припряна ставаше работата и толкова повече растеше трудовото напрежение. Б. Обретенов, С, 97. Дядо Йордан ги изпращаше до портата, и като гледаше из‑

ток — ясен.. говореше възхитено: — Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешки пот майката земя. Елин Пелин, Съч. III, 11. Небето със синило е изпрано, / усмивка първа на върха трепти. / За излет само време се отваря! Бл. Димитрова, Л, 27.

8. Диал. За път, улица и под. — откривам се, проходим съм. Отдясно се простираше широко голо поле, отляво — градът с тясната улица, която се отваряше между два реда ниски дюкянчета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189.

9. Диал. Ставам по-светъл, по-ярък, по-ясен. Със спирането на валежите студът стана по-леден, понякога небето се отваряше и от слънцето дърветата хвърляха странно дълги сенки. Д. Фучеджиев, Р, 221. Никакъв гръм не достигна до ушите ни, но в тъмната равнина ставаше нещо необикновено и величествено. От време на време, когато се отваряше небето и ослепителна светлина заливаше земята — напреде ни се разкриваше бездънна, безконечна, чудна равнина. А. Каралийчев, С, 142.

◊ Не мога да си отворя очите от някого или нещо. Разг. Непрекъснато съм обезпокояван от някого или извънредно много съм зает с нещо, което ми създава грижи, неприятности. — Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, — цяло лято не съм те виждала. — Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можех да отворя. Чудомир, Избр. пр, 204. — Пръждосай се, бе! Ама-да-а, не мога да си отворя очите от просяци. П. Тодоров, Събр. пр II, 420. Не можем да отворим очите си от борчове. Й. Йовков, ЧКГ, 231. Не мога да си отворя устата. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Отваря ми се / отвори ми се глътка. Жарг. Поисква ми се, изпитвам желание да пия нещо (обикн.алкохолно питие). И ми се отваря глътка, мислете, каквото си искате. Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. Д. Цончев, ЧС, 18. — Келнер!... Ало, келнер! Филип го погледна изненадан. — Какво те прихващат? Мене тъкмо ми се отвори глътка, и ти... Ив. Планински, БС, 60. Отваря ми се / отвори ми се душата за нещо. Разг. Бивам предразположен към нещо. Отваря ми се/ отвори ми се парашутът. Разг. Успявам да постигна нещо, да уредя нещо така, че да извлека изгода, полза. Поискали са право на строеж, но няма да им се отвори парашутът. Отваря ми се / отвори ми се работа. Разг. Неочаквано бивам заангажиран в нещо. — Но ти няма да се бавиш много, скоро ще си додеш, нали? — Ако бъде по-добре баща ми, няма да се бавя, ако ли пък, не дай боже, стане нещо... ще ми се отвори доста работа. Ст. Л. Костов, Избр. пр, 388. — Много работа ти се отваря! — каза той тихо на новия командир. — Трябва денем и нощем да работиш, за да поставиш четата на краката ѝ. П. Вежинов, НС, 225. Отваря ми се / отвори ми се свет. Диал. Ставам радостен и доволен, засиявам. — Срам! От срам ли дядо Станкова Севдана оная вечер до среднощ късняла с чуждия ратай на белянката! — проточи врат баба Тръпка.. — Плачела сега, казват, плачела... — Нека плаче сега, нека оня, планинецът ѝ помогне, че като видеше такива, свят ѝ се отваряше. Ц. Церковски, Съч. III, 44. Отварям / отворя апетит. Разг.; Отварям / отворя ищах (похта). Диал. 1. Самост. Правя някой да има, да получи апетит. Пелинът е много старо народно лечебно средство. Той повдига силите на организма, защото вземан по една кафена чашка преди ядене, отваря апетита. ПН, 1935, кн. 5-6, 94. — Ако си жаден, напий се; вода като една сълза, колкото пиеш, толкова повече ищах отваря. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Аз я правих чорбицата.. И чер пиперец турих, да ти отвори ищах. Й. Йовков, ВАХ, 183. — Направи салата и дай плоската с ракията, да ни отвори похта — рече тъстът. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. 2. За нещо. Възбуждам стремеж към нещо, карам някого да се стреми силно към нещо. Такова нещо са петстотин лири... И главното е, че всяка парица отваря ищах за две. Имаш ли петстотин, искат ти се хилядо! Н. Хайтов, ДР, 88. Отварям / отворя вратата (вратите, входа) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. Противните гласове не можеха дълго да възражават на тия великодушни принципи и университетите отвориха широко входа си на любознателните слушателки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 161. 2. Давам, предоставям възможност на някого или нещо да има свободен достъп някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Никоя велика сила.. не можеше нито да съветва, нито да спомогне нарушението на Берлинския договор, който беше потвърдила с подписа си и да отвори вратата на нови политически трусове и катаклизми в Европа. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 150. При един негов [на Стамболов] позив страната щеше непременно да се развълнува, да се подигне може би. Но тогава една нова катастрофа можеше да сполети България: сблъскването на народа с войската, една страшна междуособица, която рискуваше да отвори вратите на отечеството за чужда окупация. С. Радев, ССБ II, 69. Най-голяма, казва Йовков, ще е мъчнотията с авторите. Защото те ще заживеят с внушението, че театърът ще трябва да отвори нашироко вратите си за български пиеси. Сб??СЕП, 506. Отварям / отворя въпрос. Книж. Започвам, предизвиквам обсъждането на нещо. Оттатък, в мъжката одая, венчавката свърши.. Векилът имаше право да поиска и огърлък. Но какъв чеиз щеше да донесе утре Рамзина, та да иска за него откуп? Дребна работа бяха скътали

майката и дъщерята. По-добре да си мълчи, да не отваря въпрос... Б. Несторов, АР, 16-17. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. Отварям / отворя дума (приказка, разговор) за някого или нещо. Разг. 1. Повеждам разговор за някого или за нещо, заговарям за някого или за нещо. Тя се уплаши от Тодориния поглед. Със снаха ѝ ставаше нещо лошо. Отвори дума за това на Младена, но той дигна рамене и нищо не рече. К. Петканов, БД, 189. — Как е малкият? — попита свенливо и със слабо заекване той, колкото да отвори приказка. Г. Караславов, ОХ IV, 107. Невенка не му разтваряше душата си, едно недоловимо чувство на стид и отвращение я възпираше да отвори разговор за Драга. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 93. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или за нещо. Радулов не поиска никакви обяснения.. скри мъката в себе си и няколко време престана да ходи в Загорци. Но той не издържа и отново започна да се среща с Райна, макар че не отваряше дума за онова, което беше се случило между тях. Й. Йовков, Ж 1945, 212-213. Тежка грижа беше за Казълбашеви тази открита любов между дъщеря им и сина на Юрталана.. А Стойко си идеше на гости всяка вечер, стоеше до някое време, приказваше за какви не работи, само за годеж и сватба приказка не отваряше. Г. Караславов, С, 83. — Защо са ти тебе тия револвери, тия пушки? — рече по едно време ханджията. — Ами... всичко става, Абу Талиб! Пък и в пустинята има лоши хора.. — Лоши хора има навсякъде — рече той и повече не отвори разговор за оръжието. Ст. Дичев, Р, 111. Отварям / отворя душата (сърцето). Разг. 1. На някого. Предразполагам, привличам някого за нещо или към себе си. Той не притежаваше стихийния огън на Захари Стояновото слово.., но умееше да говори с хората задушевно, успяваше да отвори сърцата им още с първите думи. В. Геновска, СГ, 292. Благослови ни, буба! ‑.. Момъкът го погледна и още повече отвори сърцето му. Ст. Даскалов, ЕС, 269. Срамежливостта не е агентинът, който може да ти отвори сърцето на жената. Ив. Вазов, Съч. VI, 195. 2. На някого. Помагам на някого да може да почувства, да възприеме това, което е хубаво, издигам духовно някого. Лесно е да подгоним хората, ама е трудно да обясняваме, да убеждаваме, да им отваряме сърцата. В. Нешков, Н, 18. — А хубави неща са писали старите учени хора. Техните думи отварят душата на човека и изпълнят главата му с много ум и много разум. Д. Немиров, Б, 50-51. 3. За нещо. Стремя се, имам желание да разбера, да възприема нещо. Отвори широко душата си за доброто. △ Тя отвори сърцето си за вярата в Бога. Отварям / отворя душата си (сърцето си) пред някого. Разг. Споделям чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. От известно време той чувствуваше една невидима преграда между себе си и Нонка, която не му даваше да си отвори душата пред нея и да ѝ каже какво му тежи. И. Петров, НЛ, 155. Ти нали знаеш, пред мене — и Никола, когато щеше да се жени, и тя сега — по̀ си отварят сърцето... П. Тодоров, Събр. пр II, 226. Отварям / отворя един (една, ония <ми ти>, такива, тези) уста. Разг. Обикн. в св. вид. Започвам да говоря много и безцеремонно, дръзко, започвам да се карам, да нападам някого. — Права си, права си, Боне, такива са [слугините]. Като отворили едни уста шопкините — не можеш да ги наддумаш. Г. Райчев, ЗК, 12. Изпратили ти един-два сандъка захар. Ха раздавай я на осемстотин къщи, да видя как ще я раздадеш!.. А като получат само по една стисчица, такива уста отварят, така ти заревават, че ти иде да си хванеш дърмелите и да не се връщаш. Г. Караславов, ОХ II, 76. — Аз сама съм си хванала пътя, дето ме изведе, то моя работа. Не искам никой да ми се пречи! .. — Ами туй, Ценке, ти ли си? Дето гласа ѝ не се чуваше в къщи! Ти ли си отворила тези уста? П. Тодоров, Събр. пр II, 322. Дойдоха те.. двамата: Босната и Костаки.. Влязоха си направо при кмета.. Че като отвориха ония ми ти уста, че като пуснаха ония ми ти гласове, единът каже едно, другият две. Ст. Чилингиров, ПЖ, 96-97. Отварям / отворя <едни> уста като ламя. Разг. Ям много лакомо. — Елате, братя селене! Яжте и пийте до гуша, ала мен да изберете. Че като руква порой селяне.., отварят уста кат лами, поядат хляба до троха. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 43, 2. — Изглежда, че не е много лакомо [слугинчето]... — Чакай де! Те всички са такива първия ден, а пък сетне, като отворят едни уста — като лами! Г. Райчев, ЗК, 30. Отварям / отворя място. Разг. 1. На някого. Давам възможност на някого да мине или да седне, обикн. там, където има струпани хора или вещи. Учениците ми отвориха място, помислиха, че искам да отида в гардеробните. А. Мандаджиев, ОШ, 83. Той се извърна към Драга и Светлина, натисна се, та им отвори място и ги покани да дойдат отпред. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 119. 2. За нещо. Освобождавам някакво пространство от струпани вещи, за да поместя или преместя нещо. Тя [стаята] беше така натъпкана със свят, че едва можеха да отворят място, дето да сложа бедното легло, което бяха ми изпратили от къщи. К. Величков, ПССъч. I, 21. Самата стая беше малка, изпълнена със стари вещи.. Двамата с учителя трябваше да изхвърлят някои неща и да отворят място за едно легло. Б. Несторов, СР, 264. Отварям / отворя очи. Разг. Събуждам се. На сутринта още не бе отворил

очи, когато Мария влезе в стаята и му каза, че Славина е заминала. И. Петров, МВ, 48. Отварям / отворя очи като плочи (като филджани). Разг. Зяпвам, опулвам се от силно учудване или от силно желание да получа, да грабна нещо. — Ти си гарга, че за мърша очи като плочи отвори... Ама да даде бог туй месце на курбан да ти го сторят! Тонич, ГЗМ, 42.Отварям / отворя очите на някого. Разг. 1. Разкривам на някого истината за нещо, помагам му да престане да се заблуждава в нещо. Иглика е младо момиче.. Ласкавите думи.., дребните подаръци залъгват това дете.., когато изведнъж горчивата действителност на един живот, който тя нито е сънувала даже, дохожда да ѝ отвори очите, като разбие всички мили илюзии. Б. Ангелов, ЛС, 267. — Василисо, ти ме тровиш! — За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора... Пази се, Саро! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 168. 2. За нещо. Помагам на някого да разбере, да проумее нещо, да се просвети в известна насока. Раковски беше в сърцата им; той им бе отворил очите за борбата;.. неговото име ги вдъхновяваше и вълнуваше. Ст. Дичев, ЗС I, 139. И сега си мисля, че още в онези ранни дни на моето детство чичо Тошо ми отвори очите за хубостите на света. СбЦГМГ, 339. Отварям/ отворя <политически> чадър върху (над) някого (нещо). Разг. За високопоставена личност или структура в политическата власт - поставям някого или нещо под своя протекция, покровителство, закрила; закрилям, покровителствам. Отварям / отворя път <я>. Разг. 1. На някого. Давам възможност на някого свободно да действува, да постигне целта си. — Митко ще замине през август за София на конкурс.. А на тебе, Анче, ще се опитаме също да отворим път в града да следваш... В. Бончева, АП, 6. Дринов остана почти сам със своето ново правописание.., но примерът даден от него има това последствие, че отвори път на всекиго да прави по своему предложения и изменения за опростотворене на правописането. П. Р. Славейков, БП I, ХХХII. 2. На (за, към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. Редно е да отворим път за сближение между земеделци и работници и академици. СбЦГМГ, 118. Като изпраща войниците си в Китай, той [германският император] им заповяда да нямат милост към никого.. И защо всичко това? За да отворят път за европейската цивилизация и христовата църква, отговарят бездушните лицемери. Г. Кирков, Избр. пр I, 83. Отварям / отворя работа на някого. Разг. Неочаквано създавам на някого нежелана или излишна заангажираност в нещо. От пладня днес е захванала да ручка из раклите. Да ми отваря работа утре цял ден да гъна и нареждам пак! П. Тодоров, Събр. пр II, 256. Раненият се обръща.. Нищо няма да направят тия читаци — само работа ни отварят. Й. Йовков, Разк. I, 86. Отварям / отворя скоба (скоби). Книж. Казвам нещо допълнително, като странично пояснение на това, което говоря. Искам тук да отворя голяма скоба и да кажа няколко първоначални приказки за отношението на майка ми. А. Гуляшки, ДМС, 155. — Не съм си поставил за цел да правя антология от мъдри мисли. Ала с риск да отворя доста продължителна скоба ще си позволя да се спра на едно-единствено мнение. Б. Райнов, ТП, 124. Отварям / отворя уста; отварям си / отворя си устата. Разг.; Отварям си / отворя си човката. Жарг. 1. Започвам да говоря, продумвам, проговарям. Погледите на всички бяха впити в него [Митко], примигваха от страшно предчувствие, но никой не отваряше уста, като че ли се бояха от това, което сигурно щеше да се каже. Х. Русев, ПС, 57. Тодор го изруга така немилостиво за неговото "многознайнство", щото клетият Михал не отвори уста вече. Ив. Вазов, Съч. ХV, 93. "Сега му е мястото", си рекох аз и, ха, да зина, да му продумам за това, кога току си отвори устата и "мамо, каже и се поизчерви". Т. Влайков, РП, 19. "Иди там и мълчи! Само гледай какво правят другите и не си отваряй човката! Имай го за правило: вечер си затваряш вратата, сутрин си затваряш устата и няма да сбъркаш." М. Топалов, ВН, 1970, бр. 2006, 4. 2. Приказвам или започвам да приказвам много за нещо или някого, обикн. с възмущение, недоволство или с подигравка, с насмешка. — Да си мисли [Нейко], каквото си иска, но няма да позволя на гурелива Гана с мене да се подиграва. Тя видяла ли е, та си отваря устата? К. Петканов, МЗК, 172. Човек трябва да мисли с главата си и да не си отваря много-много устата. К. Георгиев, ВБ, 85. 3. Срещу, против някого или самост. Обвинявам, нападам остро някого. — И ний се чудим защо мало и голямо отворило уста срещу нас. П. Тодоров, Събр. пр II, 424. 4. Казвам нещо (обикн. неприятно), което съм премълчавал. — Не ме карай да си отварям устата и да ти казвам кой съм, и какъв съм! Й. Йовков, ВАХ, 84. — Бавите ли се, протакате ли, значи, колабаете се, кого да изберете от няколко души. Е, добре, един Големанов стои високо над тези неколцина... Той може да стои по-високо и от вас!... Де сега да не отварям уста... Ст. Л. Костов, Г, 48-49. В килията всички знаят, че е взимал рушвети .. Само ако си отворим устата, ще отиде по дяволите... П. Вежинов, ЗНН, 85. 5. Проговарям за нещо, което зная и съм длъжен да крия, издавам нещо тайно, поверително. Нека плюят, нека реват против него, да го затворят, да го бият, той няма никога да отвори уста. Пък все някога ще се върне един поне жив от ония и ще разкрие истината. Ст. Даскалов, БМ, 50. Ленко изтръпна, ка‑

то си помисли какви опашки от арестувани ще се образуват след него, ако се уплаши и ако си отвори устата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 328. Отварям / отворя устата на някого. Разг. 1. Накарвам някого да почне да говори, да каже нещо. От няколко дни Александър бе станал още по-затворен. Напразно се опитвах да го заговоря. Поседнал в ъгъла на килията, с вечната цигара в ръка, той не ме и чуваше. Реших на всяка цена да му отворя устата. Разказвах анекдоти, правех смешни физиономии. Д. Жотев, ПМИ, 60. 2. Принуждавам някого да проговори, да каже нещо, което знае и за което е длъжен да мълчи. Отварям/ отворя фабриката за илюзии. Разг. За политик, политическа сила и под. — възбуждам неоснователни надежди у гражданите, давам популистки обещания по отношение на някакъв проблем с обществена значимост. Пак отвориха фабриката за илюзии. Високи заплати и пенсии, качествено здравно обслужване, как да не гласува човек. Д, 2001, бр. 120, 6. Отварям/ отворя фабриката за пари. Разг. Пускам в обращение, емитирам парични знаци без покритие. Отварянето на фабриката за пари в краткосрочен план може би ще има мним икономически ефект. Дем., 2000, бр. 183, 4. Отварям си / отворя си беля. Разг. Създавам си неприятности, сам ставам причина да ме сполети нещо неприятно. — Чуждо ли е, игла да е, не пипай, не знаеш каква беля можеш да си отвориш. Х. Русев, ПЗ, 90-91. Отварям си / отворя си зъркелите (зърклите). Разг.; Отварям си / отворя си фаровете. Жарг. Грубо. Обикн. в пов. накл. 1. Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо. Смелих два чувала царевица на Гавазовата воденица, а излезе чувал и половина брашно. — Като не си отваряш зъркелите! — подби го някой отстрана. Г. Караславов, ОХ II, 449. После, като посочи жена си на Гогата, повиши тържествено глас: — Хаплю, отвори си зърклите, както трябва! Това се казва жена! К. Петканов, ОБ, 188. 2.Само в несв. вид. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. И аз направих една беля, че сега се научих да си отварям зъркелите. Д. Немиров, Б, 125. — Той е специален пратеник — да си отваряш добре фаровете. Трябва да поговори с момчетата ти, да ги чуе как приказват, какво искат... Т. Генов, Избр. пр, 244. Отварям си / отворя си очите¹. Разг. Обикн. в пов. накл. 1. Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо. Чендов махна с ръка на един от по-младите си четници: — Върви там, по рожденския път. Кажи на Велко да си отваря очите. Д. Талев, И, 537-538. — Аз пък ви думам, че щом срещна султана и ще му кажа да си отвори очите и да види, какво става около него. К. Петканов, ЗлЗ, 262. 2. Само в несв. вид. Действам предпазливо, внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. [Лазар] само на Неда каза: — Отваряйте си очите, Недо, като сте тука сами!.. — Немай страх, бачо Лазаре. Д. Талев, ПК, 782. Той замина без да каже сбогом на Станка, а на момчето поръча да стои в кръчмата и да си отваря очите. Елин Пелин, Съч. III, 154. 3. Полагам грижи да извлека облага, полза или внимавам да не изпусна нещо, което би ме облагодетелствало. Тя помълча малко и поучително добави: — И да си отваряш очите! Хората от такива служби пари трупат. Х. Русев, ПС, 71. — Досега да си събирал и пестял, знаеш ли какво нящо би имал? Отвори си очите барем отсега. Т. Влайков, Съч. II, 97-98. Отварям си / отворя си очите². Диал. Замогвам се материално, преуспявам в работата си, подреждам си добре живота. — Страничните доходи, чичовото, тях гледай ти. Тях завързвай във възела, па като му дойде време, кое имотец ще лапнеш по̀ на сметка, кое апартаментче ще си купиш.. "Способен — ще кажат, — нареди се, отвори си очите!" Г. Караславов, Избр. съч. II, 157. Отварям си / отворя си очите на четири (на четиринайсет). Разг.; Отварям си очите на чекръг. Диал. Обикн. в пов. накл. Действувам изключително предпазливо, внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. За всичко беше виновен, мислеше си тя, Вардарски. Но беше виновен и Лазар със своето лекомислие и непредпазливост; който има такава жена, трябва да си отваря очите на четири. Д. Талев, ПК, 87. — Гунке, — подметна ѝ тя наскоро, — сега ти оставаш сама в къщата; отваряй си очите на четири. Прибирай се рано, заключвай добре. Г. Райчев, ЗК, 170. Плати глобата и оттогава всички вкъщи си отваряха очите на четиринайсет, когато са с кравите. Ст. Даскалов, БМ, 270. — Вземи си оръжие, патрони и — умната! Районът е граничен.., тъй че очите си трябва да отваряш на чекрък! Н. Хайтов, ДР, 43. Отварям си / отворя си път. Разг. Успявам в работата си и си уреждам добре живота; преуспявам. Всеки, който дарба има, ще направим тъй — сам да може да си отвори път. П. Тодоров, Събр. пр II, 346. Отварям си / отворя си работа. Разг. Създавам си сам излишни допълнителни ангажименти. Вие обичате работата си и не ви се иска да я замените с друга. Кой друг би се заловил да си отваря работа, както правите вие, и да дирите убийци? Д. Немиров, Д № 9, 21. Отварям си / отворя си ушите. Разг. Обикн. в пов. накл. Слушам внимателно. Слушай! Отвори си хубаво ушите: днес не приемам. Никого няма да пуснете! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 16. — Отваряйте си ушите какво говорят гимназистите. Д. Вълев, З, 45. Отваря се / отвори се света за очите ми. Разг. Проумявам, разбирам, стават ми ясни нещата. Но знаеше [Казакът] едно: няма защо да мъсти за себе си, когато на земята се воде‑

ше такава велика борба... Откак заживя в партията на бедните светът се отвори за очите му, той прогледна и му стана радостно и светло. Г. Караславов, СИ, 150. Отварят ми се / отворят ми се очите. Разг.; Отварят ми се / отворят ми се зъркелите. Грубо. 1. Преставам да се заблуждавам в нещо, в което по-рано съм вярвал, става ми напълно ясно нещо, в което съм се заблуждавал. — Снощното, то се мина, остави го. Аз бях глупава. Дете! Сама не знаях какво правя. Отсега нататък... Ти ще видиш! Мене ми се отвориха очите! П. Тодоров, Събр. пр II, 312. Добре че ме вкараха в участъка да ми се отворят зъркелите. Инак още много щях да се лъжа по жълтата преса. Г. Караславов, Избр. съч. II, 303. 2. За нещо или самост. Проумявам, разбирам нещо (обикн. някакво учение, идеология). Към края на шестия клас на гимназията очите му се отвориха за социализма. Ив. Богданов, СП, 72. Бай Петър зачести в нашия клуб. Слушаше беседите с отворени уста.. — Брей, сега ми се отвориха очите! — казваше той. А. Каралийчев, СР, 16. Отворил лице. Разг. Използува се, за да се подчертае, че някой е много приветлив, приятен. — Таквази булка аз харесвам. Отворила лице, засмяла се, като я погледнеш и драго да ти стане! П. Тодоров, Събр. пр II, 117. Сезам, отвори се! Разг. Магическа фраза, която се употребява при фантастично, нереалистично желание нещо да стане, да се извърши (фраза от вълшебното заклинание на Али Баба, герой от арабската приказка "Али Баба и четиридесетте разбойника" от "Хиляда и една нощ", при произнасянето на която всички заключени врати се отваряли).

— Друга (диал.) форма: ута̀рям, уто̀ря.