ОТВЕДНАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЕДНА̀Ж нареч. Остар. Отведнъж. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните.. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. И отведнаж, случи се нещо необикновено. Елин Пелин, Съч. IV, 271-272. Той има всякога готова усмивка на устните и ти печели отведнаж симпатията. Ив. Вазов, Съч. ХV, 49. И сама току ме пита ..: за мама, за дома, за в село — за сичко отведнаж. Т. Влайков, Съч. II, 43-44. Времето отведнаж се променява, облаците насъде заминуват. М 1857, 23. Оно си било истин, / че си Лиляна умрела: / .. / Никола влезна в дворове / .. / Извади влашко ножленце, / в клето се сърце убоде, / па си е трапен продумал: / "У един гроб да ни турите, / отведнаж да ни жалите." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 255.