ОТВЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀКА, отвѐки и (съкр.) отвѐк нареч. Поет. 1. Откакто съществува светът, от началото на света. Земята е обрасла с трева, като че никога не е била разравяна, и люляката, която цъфти там всяка пролет, сякаш сам бог беше я посадил отвеки. Й. Йовков, ПК, 10. С какво би отличил ти днешното дете / от дядо му? / .. / Погледни: / очи, мустаци, нос — все същи, все едни! / Не се е нищичко отвека променило! П. П. Славейков, КП ч. III, 212. Отвеки все тъй под небето / в един безкраен кръговрат / мъжът, жената / и детето / вървят по слънчевия свят. А. Германов, М, 84.

2. От много отдавна, от дълго време. — Срам нямате ли, бе! Как ще се куртулиса селянинът от хаирсъзи, щом сами селяните удариха на хаирсъзлък? Отвека се знаем, една гора сечем. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 431. "И с реч и мъдрост се мъчеше да я възвърне на сърцето си. Ала студена остана царицата .. Отвек се гонят те — до края на вековете ще се гонят." Н. Райнов, БЛ, 203.