ОТВЀРГНАТ

ОТВЀРГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Отхвърлен, презрян; отвъргнат. "Слушай добре" , казваше приживе баща му , "аз мога и от гроба си да те прокълна!" .. Той оставаше сам, прокълнат и отвергнат. Й. Йовков, Ж 1945, 199. Пред похода на човешките души по пътя на вселената / всеки друг поход е само символ и опора. / Винаги жизнени, стремящи се напред — изправени, / тържествени, безумни, тъжни, отвергнати, .. / те вървят, вървят! Не зная накъде, но зная, че вървят! Цв. Стоянов, Худ. С I (превод), 451.

Списък на думите по буква