ОТВЕРЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀРЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Отхвърлен, презрян; отвергнат, отвъргнат. — А аз, аз чужденка тука, отвержена, / крия се из тъмнините. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 154. Аз съм син на отвержен народ. Г. Стаматов, Разк. I, 113. Прощавай, моя песен, закривай девствен лик, / но отлети към бога със моя клик железен: / Свободен аз умирам, отвержен и велик! Т. Траянов, Съч. III, 55. И тогаз аз чух глас от дима на скалата: милост, милост за секи грешник от земята и преизподнята! Само ти си отвержен. Н. Бончев, Р (превод), 105-106.

— От рус. отвѐрженный.