ОТВЀРЖЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от отвержен. Лицето му имаше пръстен цвят, с големи жълти петна, неподвижно.. Беше наистина неприятно да се гледа, сякаш върху него бе сложен печатът на отвержеността. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 454-455.