ОТВЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀРКА ж. Отвертка. Рилко, оставил колата и кончето пред тъмния дюкян, се навърташе край приятеля си, подаваше му "петела", както онзи наричаше отверките за развиване и навиване на бурмите на чакмаците. А. Христофоров, А, 104. Той [мъжът] човъркаше с отверка някакъв будилник. П. Незнакомов, БЧ, 56. Главичките на всички видове винтове имат отгоре прорез, в който се поставя отверката при

завинтването. М. Тодоров и др., ТМСС, 78. Има няколко вида отверки с различни големини на острието за завинтване на различни винтове. Ел. ХI кл 1965, 46.

— От рус. отвертка.