ОТВЕРСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀРСТИЕ, мн. ‑ия, ср. Отвор, отвърстие. Набожните посетители провират с мъка ръката си в едно тясно отверстие на зидчето, та вадят пръст, на която се приписва целебна сила. Ив. Вазов, Съч. ХV, 35. Сепнати, лисичетата отскочиха към една подмола, където се тъмнееше отверстието на лисичата им дупка. Н. Хайтов, ШГ, 220.

— Рус. отверстие.