ОТВЀРЧИЦА

ОТВЀРЧИЦА ж. Умал. от отверка. На дебелите пръсти им бе трудно да държат фините отверчици и едва видими бургийки, но бившите бетонджии бяха упорити и свикнаха. РД, 1959, бр. 256, 3.

Списък на думите по буква