ОТВЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀТ м. Книж. Поет. Отговор (устен или писмен). Търговци казаха един ден, че князът наденал покривало и расо на монах.. И възрадва се старият Николай Мистик, та му писа послание, ала ответ не получи. Н. Райнов, ВДБ, 101. — Говори, да чуем ответа ти, но ти не ще можеш да отречеш, което си извършил. Д. Талев, С II, 257. И на вси въпроси — грозно изпитанье — / един ответ даде и едно мълчанье, / и казваше:"Аз съм Левски! Ей ме на!" / И никое име той не спомена. Ив. Вазов, Съч. I, 173. Накъде са носи слънцето и с каква скорост хвърка то по своя неизвестен за нас път? Колко странни и невероятни да са показват тези въпроси, но ответа им е намерен. Д. Витанов, НС (превод), 18. // Остар. Обяснение, оправдание. Балдю, стар си.., бой се от бога. Ще ти иска на оня свят ответ, ако по твоя вина татарите си вържат конете в светите му храмове. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 136. Минутата е близо, когато ще давате ответ за делата си. НБ, 1876, бр. 16, 64. Ние щем да даваме ответ богу за всяка погрешка народна, направена от незнаяние; това е нашият задатък и истинската священическа душепопечителна длъжност. Лет., 1871, 175. Де се бавиш / ти днеска? У дома ти прага ще забравиш... / Таз вечер ти ответ ще даваш у дома. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 185.