ОТВЀТНИКОВ

ОТВЀТНИКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до ответник. Причината на ответниковото задължение да заплати ищецу сумата 32 лева произхождала от това, че ищецът му отстъпвал гласовете на своите избиратели през м. януарий 1901 година, като оттеглил кандидатурата си за депутат. Пряп., 1903, бр. 74, 4.

Списък на думите по буква