ОТВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЀЧЕН
ОТВЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Много стар, древен, отдавнашен. Завърза се борба жестока между старите отвечни училища класични и между новородените училища реални. Н. Бончев, Съч. I, 76.