ОТВЕЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТВЕЧЕР нареч. Диал. 1. Надвечер, привечер. Ще дойде чичо Тасо, така, отвечер още, преди вечеря, па ще ги събере под крушата или край сейванлъка. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Сос ма, майчице, провадай / Ката отвечер на вода / през терзискана махала. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 149. Петлите пеят, ден ми се денит, / пущай ме, бела Митро, да станем. / — Нашите петли отвечер пеят, / почекай, лудо-младо, поспавай. Нар. пес., СбНУ ХI, 53. Сред двори до три славея, / се наред пеят и трите:/ първият пее отвечер, / вторият пее посряднощ, / третият пее призори. Нар. пес., СбВСт, 669.

2. Вечерта преди, срещу някой ден. Вечерта на Богоявление, срещу Ивановден.., кога при замръквание, секи са готвеше още отвечер да посрещне радостно, весело и утрешния празник.. — тъкмо по това време, горка-горчица Еленка стоеше до прозореца на една от къщите си, що беше над пътя. Ил. Блъсков, ПБ III, 26-27. В същото време и свещеникът поп Стамат (както бяхме го скроили отвечер) изнася тържествено из олтаря златния още неосветен потир. СбНУ ХVIII, 575.