ОТВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЍКВАМ1, ‑аш, несв.; отвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Непрех. Освобождавам се
от някакъв навик, привичка; отучвам се. Противоп. навиквам, свиквам, привиквам. Изпърво Джонко се свенеше да разпусне душа. — Ти пей, щом можеш, — му каза един стар разбойник. — Ако са те за зло затворили, момче, ти пей сега, че после ще отвикнеш: тука отвиква човек да пее, не е като навън. А. Страшимиров, ЕД, 153. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш — каза тя, готова да се разсърди. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама на, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Марийо, отвикнал съм от работата! — Тъй е, когато човек по цели дни лежи под дебели сенки! К. Петканов, Х, 167. А народът, като отвиква от строгия еднообразен ред в богослужението, изгубва благоговението към свещените обряди, наместо да поддържа с тях своето благочестие. ПСп, 1873, кн. 7-8, 63. Те [гражданите] малко по малко отвикнали от трудолюбивия, смирен живот и навикнали да си минуват времето на мегданите в безчислени разговори и препирни за правлението. Н. Михайловски, РВИ (превод), 138.
2. Прех. Отучвам някого от нещо, правя да се освободи от някакъв навик, привичка. Ами Илия Койнов? Добър стопанин, ама не можеш го отвикна лесно от частническите му табихети. А. Гуляшки, СВ, 320.
ОТВЍКВАМ СЕ несв.; отвѝкна се св., непрех. Рядко. Отвиквам (в 1 знач.). Ергените, особено свинарчетата, които от нищо не земат и не се отвикват да пекат и ядат крадени прасци, често си разправяха през смях за тая греда в училищната изба и за къде и как бие пандуринът. А. Страшимиров, ЕД, 91. За да би познали божията воля и да ся отвикнат от всичко, чтото било противно богу, бог написал десят заповеди и заповядал Мойсею да ги предаде народу. Г. Йошев, КВИ (превод), 40.
ОТВЍКВАМ2, ‑аш, несв.; отвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Диал. Извикам, изрека (обикн. с висок глас). Пена ми викна, отвикна: / — "Де се бе чуло, видяло / две сестри до две йетърви, / два брата, два баджанака!" Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 152. Как отвикнала Марге невяста: / — Кой ми е кадър, кадър и вреден, / да ми доведе от море лоза, / от море лоза с бяло грозде, / той ще да земе Марге невяста. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 43.
ОТВЍКВАМ СЕ несв.; отвѝкна се св., непрех. Диал. Отвиквам2.