ОТВИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЍКВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от отвиквам¹ и от отвиквам се. Противоп. навикване, свикване, привикване. Веднъж навикнеш ли на хубавото, няма отвикване.

ОТВЍКВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от отвиквам² и от отвиквам се.