ОТВИСОКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВИСО̀КО нареч. 1. От високо място. Със замъглени очи тя [Стела] се взираше по извивката на пътя и от слабост се подпря на каменния зид. По стените се накатериха деца да виждат отвисоко. Ем. Коралов, ДП, 168. — Ами сега как ще сляза? — Ще скокнеш. Нали обичаш да скачаш? — А-а, страх ма е! Толкова отвисоко... Т. Влайков, Пр I, 289. И ми дойде на ум, че слънцето и луната са светлини за света и огряват всичко отвисоко и еднакво, а огънят е светлина за човека и огрява само лицето му. А. Дончев, ВР, 104. Пълзеше [Марина] бавно и предпазливо и избягваше да гледа тъмната бездна под краката си, в която плющеше падащата отвисоко вода. Д. Фучеджиев, Р, 246. Месеченка рог подаде, / та погленна отвисоко, / чо йе хоро най-хубаво, / най-хубаво, най-гиздаво. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49.
2. Прен. От по-високо стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. И беше приятно да четеш във вестинците гръмки заглавия — опозицията туй, опозицията онуй, а всъщност да знаеш.. че комай всички са послушни овчици, които блеят или пасат.. според шейретите на компетентните, тоест на ония, които бдяха отвисоко за нашите интереси... Г. Караславов, Избр. съч. III, 436-437.
3. Прен. С високомерие, надменност, пренебрежение, с чувство за превъзходство. Момчето беше облечено много добре, държеше се отвисоко, приказваше надуто и се носе‑
ше като някакъв чорбаджия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 180. Той нямаше обичай да се извинява.., а на младите не даваше никаква преднина. Затова и сега заговори на учителя отвисоко: — Аз нарочно ви посрещнах така да ви изпитам характера. К. Петканов, ДЧ, 234. Смриков подаде отдалеч ръка на Войновска.. А директорът поздрави отвисоко: стар познат. Ст. Чилингиров, РК, 72. Понякога не довиждаме някои неща, склонни сме да съдим отвисоко човешките слабости. Л. Станев, ПХ, 149.
◊ Гледам отвисоко. Разг. 1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. По-рано, когато дядо Йеньо постъпи огняр на парното отопление, аз гледах на него отвисоко, дори се учудвах как може Антал да дружи с такъв "прост" човек. П. Славински, ПЩ, 240. Откак стана народен представител, Киро като че се преобрази — и походката му стана тежка и важна, и приказките му — надути и скъпи. На хората гледаше отвисоко, превнебрежително и някак насмешливо. Г. Караславов, ОХ IV, 25. 2. На нещо. Отнасям се към нещо с пренебрежение, смятам го за незначително. На първо време след завръщането от Пловдив той гледаше на света малко отвисоко. След като преживя толкова интересни случки, като видя сума големи работи, той беше готов да забрави такива дреболии като нивите и къщата. Г. Караславов, Тат., 223. 3. На нещо. Отнасям се към нещо с известна широта, без дребнавост. Борис го слушаше с любопитство и му изглеждаше чуден начинът, по който Ванков гледаше на света, на реда в живота. Ванков гледаше някак отвисоко и далеко напред, а Борис се ровеше в себе си. Д. Талев, И, 298. Вярваща и примирителна натура, Шафарик гледа отвисоко на личните нещастия и на световните превратности. СбНУ ХLII, 134. Пикая отвисоко. Жарг. Стигнал съм до добро служебно положение, заемам хубава служба.