О̀ТВИШЕ

О̀ТВИШЕ нареч. Остар. и диал. Повече. Отвише ни е нужно и школско надзирателство, което ще бъде натоварено с дължността, не само да снабдява школите ни с добри и способни учители.., но и да отмахва от них всите възможни пречки. ПСп, 1876, кн. 11-12, 193. А това, щото днес владеят [турците], то е вън от определеното време, и им е отвише. ДЗ, 1868, бр. 11, 43. Драм по драм па са свършва с барабан. Който наддава отвише при продажба, свършва с туй, че стоката му се продава на търг. СбНУ ХХV, 25.

Списък на думите по буква