ОТВЛЀЧЕНО

ОТВЛЀЧЕНО. Нареч. от отвлечен; абстрактно. Противоп. конкретно. Понякога Рълев беше склонен да разсъждава доста отвлечено за бъдещето. Й. Попов, БНО, 80. И онова, което е характерно у тоя род поезия, то е тъмнотата ѝ, старанието на мнозинството от представителите ѝ да пишат отвлечено. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 10. Идеите в изкуството не се изразяват отвлечено, декларативно. В това отношение може да ни послужи народът — винаги

наблюдателен, впечатлителен, предметен, образен. Н. Лилиев, Съч. III, 123-124.

Списък на думите по буква