ОТВЛЕЧЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЛЀЧЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на отвлечен; абстрактност. Противоп. конкретност. Колко близки му се струваха сега те [творбите] със своята отвлеченост, колко понятни му изглеждаха в своята неяснота. Сл. Боянов, СК, 49. Неговата първа реч на нощното събрание в гората страда.. от известна интелигентска отвлеченост, която не затрогва селската маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 498.