ОТВОЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВО̀ЖДАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от отвождам¹ и от отвождам се; отвадяне, отваждане¹, отводяне, отхождане. Присъствующите роптаеха високо, но протестът им противно това отвождане дотам се простираше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 142.

ОТВО̀ЖДАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от отвождам² и от отвождам се; отвадяне, отваждане¹, отводяне, отхождане.