ОТВОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВО̀Н нареч. Остар. и диал. Отвън. Един зол благополучен е като едно овоще, което отвон е красно, а отвнутре има черв. А. Гранитски, ПР (превод), 111. Един перст има отвнетре и отвон (..) седем стави. Хр. Павлович, А, 90.