ОТВОРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВО̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от отвор. Старата ламаринена печка хвърляше през квадратното отворче на вратичката към отсрещната стена треперливо атлазени отблясъци от разбумтелия се в нея огън. Т. Харманджиев, КВ, 468-469. Споменахме за дрозда присмехулник.., който похитява яйцата на крайбрежните птици,.. Той пробива в яйцата отворче и закусва със съдържанието им. Н. Боев, Г, 87. Водата е едно от най-важните условия, необходими за покълване на семената. Тя навлиза през отворчето на семето и се поглъща от хранителните вещества. Бтн. VI кл, 1965, 23.