О̀ТВРА̀ТКИ

О̀ТВРА̀ТКИ мн. Диал. Обичай при сватба момините и момковите роднини да си ходят на гости, като си връщат гостуването едни на други; повратки. У стария чорбаджи Юрдана, по случай на отвратки, ставаше гощавка него ден. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. Повечето [вино] си изцоцват като вода цяла зима: хеле, Боже мой, по зимни селски сватби, годи, засевки, отвратки, кръщенета. Ил. Блъсков, ЗК, 88. Милице либе Милице/../ ша идем либе ша идем/../ у мамини на отвратки. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 117. Па ще спрегаме два коня/ да идем баби на гости,/ на гости, та на отвратки. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 233.

Списък на думите по буква