ОТВРАЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВРАЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отвратя̀, — ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Будя, предизвиквам отвращение у някого; погнусявам. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха, очаквайки своя ред, паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава. Но тя не знаеше какво да прави с тия нещастници.., страшната уродливост на болните я плашеше и отвращаваше. Ст. Загорчинов, ЛСС III, 31-32. Но те никога не бяха яли конско месо и миризмата му ги отврати. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 54-55. Тя милваше бурно кучето, целуваше го по очите и влажната муцуна,.. Сцената с Фрида и кучето ме отвращаваше до погнуса. Г. Райчев, Избр. съч. II, 199. Близо до манастира на пато беше се препраил господ на стар човек, много разслабен, паднат на земята, що кой да го видел сѐ да се отврател от него. СбНУ ХV, 93. Гледайте добре някое лице и помъчете се да изясните сам на себе си защо това лице ви очарова, отвращава или оставя хладнокръвен. Б. Горанов, ЖГС (превод), 71.
ОТВРАЩА̀ВАМ СЕ несв.; отвратя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. от. 1. Изпитвам усещане за физическо отвращение, погнуса от нещо; гнуся се. Връстниците ми бяха остарели, особено жените — от тях просто се плашех и отвращавах: побелели, сбръчкани, изкривени. Ил. Волен, МДС, 29. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата.. Ядох, ядох, ядох, дорде ми прилоша, отвратих се, преситих се и до ден днешен не съм помислил вече. Чудомир, Избр. пр., 101. Свиленка се бе отвратила от пиянството на мъжа си, та по-рано не вкусваше нито ракия, нито вино, но сега надигна низаното павурче и заблагославя. Кр. Григоров, И, 141.
2. Чувствам отвращение, погнуса от подлостта, низостта на някого, на нещо; гнуся се. Опитах да се откъсна от Пиер, защото се отвратих от лъжите и безчестието му. Й. Демирев и др., ОС, 103. Каменов.. се отврати от себе си, като си помисли, че ако своевременно бе погледнал сериозно, детето му сега нямаше да лежи в несвяст между живота и смъртта. К. Кръстев, К, 192. Георгиев нетърпеливо махна с ръка.. — Аз съм учител, какво, да партизанствувам ли? От политиката се отвращавам. Ем. Станев, ИК I и II, 49. А тия глупци не могат да отличат позорното от славното. Те нямат усет да различат тия две неща, не са в състояние да се отвратят, да се погнусят от позорното. БР, 1931, кн. 4-5, 156. Отвращавай ся от лъжесвидетелство. — Нека язикът ти бъде оръдие на правдината. Ат. Начев, ПВЖЧ, 2. Жестокосърдието е порок, от който всички трябва да ся отвращаваме. ИМЗ 1874-1881, 1882, 18.