ОТВСЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВСЪ̀ДЕ нареч. Остар. и диал. Отвсякъде, отвред. Усещам как ме гледат отвсъде и не трепвам. Н. Каралиева, ЯЧ, 82. В миг.. един по други ред/ отвсъде ревнаха черковните камбани. П.П. Славейков, КП III, 136. — Недо, Недо! — извика Райна плашливо,.. — погледни, хората ся стичат отвсъде. Ел. Мутева, РБК (превод), 26. Бедност ни е налегнала отвсъде, неволя ни препречва пътищата към по-спокоен живот. Н. Бончев, Съч. I, 66.