ОТВЪ̀ДБАЛКА̀НСКИ

ОТВЪ̀ДБАЛКА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се намира от другата страна на Балкана, отвъд Балкана, отвъд Стара планина. Отвъдбалканските земи били не само извън контрола на Портата през 1792 г., но често и извън нейното знание. В. Мутафчиева, КВ, 91.

2. Който е от селищата, местата от другата страна на Балкана, отвъд Балкана. Бунтът в Тракия пламнал на 21 април вечерта.. Тази постъпка на отвъдбалканските въстанници била смъртен удар на общото въстание. НБ, 1876, 33, 128.

Списък на думите по буква