ОТВЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЪ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се намира отвъд, на другата страна на нещо. Улицата е пуста, отвъдният тротоар е в сянка, ивицата между нея и светлината е дълга, като че ли някой е поливал с лейка. Др. Асенов, ТКНП, 284. — Е, хубаво стана, че ще си е при нас училището, да ми не ходи Тефичо по тия баири чак до отвъдната махала. Л. Александрова, ИЕЩ, 48. Един стар път се спускаше по леката урва и делеше овощната градина и лозята от отвъдните нивя. К. Константинов, СЧЗ, 146. Огледайте първо близката до нас страна, а сетне преминете моста и огледайте местността на отвъдната страна. Сл. Трънски, Н, 408. Много бежанци .., които навлезле у един чам, за да преминат към отвъдния бряг на реката Сава, но заобиколени от турците.. сичките биле посечени. НБ, 1876, бр. 4., 15.

2. Обикн. в съчет. със същ. свят, живот и под. Книж. Задгробен. Митрополитът поемаше греха на убийството върху себе си. Той не се боеше, че ще прати в отвъдния свят още един, поредния осъден на смърт. Д. Добревски, БИ, 294-295. Прекара една безсънна нощ, една топла пролетна нощ.., с брилянтни звезди, които.. сякаш шепнеха вечните теми.. за душата и за отвъдния живот. Д. Димов, ОД, 141-142. Има неща, които сърцето не приема въпреки очевидността им. Първото измежду тях е смъртта. Навярно затова човечеството си е измислило отвъден мир, където складираме всичко, което обичаме и не притежаваме. Б. Болгар, ПД, 80.

3. Като същ. отвъдното само членувано, ср. Другият, задгробният живот, свят. Защо аз не се сетих поне веднъж да седна при нея [баба] до джамала и да я накарам да ми разкаже живота си. Този живот, който отнесе завинаги в отвъдното и който бе изиграла, преди да се раздели с него. С. Северняк, ИРЕ, 232. Всъщност, характерно за

всички големи мистици е стремежът им към отвъдното. Б. Шивачев, Съч. I, 27. Колко е силна жаждата за живот пред смъртта.. Преминали като че ли бариерата към отвъдното, ставаме още по-силни физически и още по-неразумни в действията си. В. Турийски, Д, 105.