ОТВЪ̀РГНАТ

ОТВЪ̀РГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отвъргна като прил. Остар. Книж. Отхвърлен, презрян; отвергнат, отвержен. Ще сторя пакост — знай го! Както всяка/ отвъргната жена си отмъщава/ в моята родина — тъй и аз/ виновницата ще накажа — знай! К. Христов, ИБ, 67. Мъжете там хилави воини бяха,/ жените — отвъргнати, неми сирени. Д. Дебелянов, С 1936, 37.

Списък на думите по буква