ОТВЪРСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЪ̀РСТИЕ, мн. ‑я, ср. Книж. Отвор, дупка в нещо; отверстие. В кухнята имаше печка .., а в пода на гостната бе замаскирано идеално отвърстие, което водеше към скривалище за пет-шест души. М. Гръбчева, ВИН, 527-528. По съвета на един старец децата изсякоха дупка в основата на буката .. Вътре накладоха огън. Неговите пламъци и димът подгониха пчелите. Те започнаха да излизат сърдити на групи, на групи от горното отвърстие. П. Здравков, НД, 134. После ме заведе при камината и надникна през опушения комин. Отвърстието му беше катраненочерно, сякаш го бяха залели със смола. К. Калчев, ПИЖ, 41. Когато призори допряха гръб до Байракла джамеси.., не беше ли Стефан, който успя

да се изкачи на покрива и през отвърстията му с убийствената си стрелба накара турците да отворят вратата на джамията. Ст. Дичев, ЗС I, 182.