ОТВЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв.; отвъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отвъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐли, прич. мин. страд. отвъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐни, св., прех. Отвъртявам. Противоп. завъртвам2. Лампа бърже той [Калин] отвъртва, сънен,/ морен — не погледва,/ тихо шепне и прелиства, и до късна нощ/ не спи. В. Марковски, Избр. пр. II, 49. отвъртвам се, отвъртя се. страд.