ОТВЪРТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЪРТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отвъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отвъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐли, прич. мин. страд. отвъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐни, св., прех. 1. Въртя в обратна посока на завъртането, с въртене разхлабвам, свалям или изваждам нещо. Противоп. завъртявам2. Вътре беше тъмно.., но той много добре знаеше мястото на всяко нещо в пристройката, опипом намери крана на помпата и го отвъртя. Х. Русев, ПЗ, 182. Те се разтичаха и след по-малко от час вече седяха скрити в най-гъстото място на гората, сред купища парчета кабел, който взеха от Панчовия двор,.. крушки и фасонки, които също отвъртяха от Панчови. В. Ченков, СНД, 179. Вече завистливо гледах шарените табли на кревата, по които се жълтееха лъскави топки. Когато Пончо отвъртя едната топка, аз с трепет я попипнах. Ст. Даскалов, БП, 76. Михаил Карапаунов отвъртя крана на дворната чешма в бащината си къща .. и започна да се мие с пухтене. С. Сивриев, ЗСБ, 92. Шофьорът скочи наземи и побърза да отвърти кранчето на радиатора, отдето изтичаше заврялата вода. Ив. Хаджимарчев, ОК, 255.
2. Разг. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Удрям, зашлевям; завъртявам2. Ампето излязъл да го изпрати и вън Йото му отвъртял с тежката си ръка страшен шамар: — Който се жени за беслеме, от него работа не чакай! С, 1972, кн. 11, 231-232. Постоя така виолончелистът и знаете ли какво направи? Отвъртя един шамар на съпругата си! Сега вече в кухничката стана тихо. Ч. Шинов, БС, 55. отвъртявам се, отвъртя се страд.