ОТВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отвявам и от отвявам се. За да я предпазят от измръзване, по нивите поставят на много места такива неща, които задържат снега от отвяване. Покритата от снега пшеница добре зимува. Бот. V и VI кл, 1951, 122. На обед всички харманджии седнаха да обядват. Обядваха те бързо и мълчаливо. Чакаше ги още един харман, чакаше ги работа и около отвяването и сипването на овършаното зърно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 168.