ОТГАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТГА̀ТВАМ, ‑аш, несв.; отга̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отга̀тнат, св., прех. 1. С досещане, с налучкване намирам отговора на нещо скрито или неясно; досещам се, откривам, познавам, отгадавам. Майка ѝ идваше при нея тихо, да я не усети и искаше по странните и несвързани думи, които говореше насаме, да отгатне какво я мъчи. Елин Пелин, Съч. III, 127. Дядо Костадин имал една снаха, красавица.. А пък била толкова добра, че само да погледне свекъра си, отгатвала мислите му и тутакси се заемала за работа. Кр. Григоров, И, 5. Хубаво му бе да отгатва и изпълнява желанията на болната си жена, на която бе отдал твърде малко грижи. И. Петров, МВ, 85. Любовни писма, обикновено без подпис, тя получаваше често. Всеки от авторите им се надяваше тъжно, че любимата му ще отгатне кой е и ще дойде на срещата, която ѝ определяше. Д. Димов, Т, 9-10. // Намирам отговора на гатанка. — Чакайте — рече дядо Гено, — да ви кажа една гатанка. Който от двама ви я отгатне, нему ще харижа волчето. А. Каралийчев, ПС I, 35. Светне, хвръкне над нивята/ туй фенерче чудновато,/ дето в лятна вечер свети,/ как се казва, отгатнете? В. Паспалеева, МСС, 30. Ала за таз услуга депутата/ поискал му чрез гатанка отплата: "Черната къделя,/ а жицата ѝ бяла." На село я отгатнали веднага:/ "Това е нашта биволица драга." Ем. Попдимитров, ВСР, 59. От кога е светът засветувал/ все я гони [девойката] момче, не я стига. Отгатнете, кое е момчето и девойката. Ас. Разцветников, ЩТ, 14. — Хайде да си гатанчици,/ гатанчици гатуваме../ Никой си не е отгатнал,/ гатнал си е сам Миаил. Нар. пес., СбВСтТ, 41.
2. Предвиждам, предусещам, предугаждам нещо; отгадавам. Той [П. Р. Славейков] поучава с миналото, за да отхвърли настоящето; а сам изучава настоящето, за да отгатне бъдещето. П.К. Яворов, Съч. III, 232. отгатвам се, отгатна се страд. По вървежа му можеше да се отгатне, че освен тревогата за пътя и грижата за хората нищо друго не го вълнува сега. Л. Александрова, ИЕЩ, 352. Последните думи трепереха на устните му [на подсъдимия]. Надали би могло да се отгатне — съжаляваше ли за станалото или го преживяваше с всичките му сладости. Г. Стаматов, Разк. II, 138. Движенията ѝ [на Мария] бяха бързи, отсечени. В
тях имаше някаква странна, сякаш непроизволна острота .. Нещо в нервната ѝ система не беше в ред и това можеше по-скоро да се отгатне, отколкото да се забележи. Д. Димов, Т, 87-88.