ОТГЛАДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТГЛАДИ нареч. Диал. От глад. — Какво ще ядеш, а? — Глухонемият дигна очи към небето и сложи длани на гърдите си. — Ба, с молитви не става, — измърмори троснато дядо Ганчо. — Чакай да ти приготвя нещо, зер ако пукнеш отглади, Тинко мене ще калайдисва... Г. Караславов, СИ, 14. Примрялото отглади добиче мушна кокалестата си глава в един бусар и лакомо зарупа росната трева. Ст. Даскалов, МЧ, 22. Последния ден преди Коледа Димо взе от рибиците на прасето и тръгна към кръчмата.. — Димо, мъжо, моля те, поне последния ден дръж пост. Няма да умреш отглади. К. Петканов, МЗК, 40-41. Навярно те [затворниците, за които не се предвиждало изхранване] по-късно стихвали отглади, угасвали. В. Мутафчиева, БС, 61. Едно време, като се свършило житото и нямало отгде да си заловят семе, хората се изплашили, че ще измрат отглади. Христом. КМ II, 188.