ОТГЛАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГЛА̀СЯМ, ‑яш, несв.; отглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Отразявам глас, звук. А кавалът все повече и повече унасяше.. И от един път свърши. Менците на тезгяха отгласиха последния звук. Елин Пелин, Съч. I, 28. Тука беше главният лагер на целия Одрински легион... Усоите още ечат — отгласят гърмежа на бомбите и пушките. П. Росен, ВПШ, 92. А нейде отсреща екът пресекливо отглася: ле-не-е-е-е. Т. Влайков, Пр I, 293.- Де нашия балкан — да викнеш, пък да ти се понесе гласа низ дебри и усои?.. Друго е там, — отглася ти гора и вода, а тука — пустош. Ц. Церковски, ТЗ, 153. отгласям се, отглася се страд.

ОТГЛАСЯ̀М СЕ несв.; отглася̀ се св., непрех. Давам отглас; откликвам. Чучулигата за себе пей в ефира,/ никой други ней се не отглася,/ а камбаний звън го всек разбира/ с трепет: той към всички се отнася. Ив. Вазов, Съч. III, 203.