ОТГЛЕДВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГЛЕДВА̀Ч м. Рядко. Човек който отглежда, развъжда домашни животни или растения. — Турчинът беше отгледвач и дресировач на петли. Д. Спространов, С, 289. Същото Министерство правеше и други разни улеснения и даваше награди на отличившите се бубовъдци и отгледвачи на черници. Хр. Даалиев, ТИА, 16.