ОТГОВАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГОВА̀РЯНЕ¹ ср. Отгл. същ. от отговарям¹ и от отговарям се. Най-интересният момент на лекцията е при задаването на въпросите и отговарянето. РД, 1949, бр. 17, 3. Върнали се в Йерусалим. Там тии [Йосиф и Мария] нашли сина си в цръква, че седял всред учителите, та ги запитал и ги правил да се чудят на ума му и на отговарянето му. Д. Манчев, НН (превод), 59-60. Отговарянето с писмо е равносилно с личния разговор. ДЗОИ III (превод), 30.

ОТГОВА̀РЯНЕ² ср. Отгл. същ. от отговарям². На онзи свят кой ще отговаря за греха ми пред господа?.. Да върша самичък и да си отговарям самичък. Отговаряне за всичко има. П.Тодоров, Събр. пр II, 368.

ОТГОВА̀РЯНЕ³ ср. Отгл. същ. от отговарям³.