ОТГОВОРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТГОВО̀РНОСТ, тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Задължение на човек да отговаря за действията и постъпките си, за действията и постъпките на други лица, за сигурността на хора, материали и др. Същите тия момчета в известно бъдеще могат да бъдат повикани да водят съдбините на страната.. и попитайте ги тогава, когато затежи на тях отговорността, мислят ли, както мислят днес. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 32. Той доста настойчиво ѝ заговори, че трябва да помисли за себе си, че той и майка ѝ няма да са вечно живи и че тя носи отговорност и за бъдещето на детето. Ем. Манов, ДСР, 475-476. Той [Гьоте] не бяга ни най-малко от отговорности..; изпълнява като член на правителството най-добросъвестно работата си. М. Арнаудов, Г, 21. Костов забеляза с изненада, че Ирина не беше раздразнена от ходенето, сякаш болното дете бе събудило най-сетне чувството ѝ на лекарска отговорност. Д. Димов, Т, 498. — Приятелю, като видяхте дебелия край, веднага сменихте плочата, нали? Вие ще коцкарувате, ще крадете пепелници и закачалки от стаите, а ние тука ще стоим като глухонеми и ще носим материална отговорност, така ли? Й. Попов, СЛ, 125. Що ни ползува да имаме стотина учени българи за милион неучени? Ползува много, ако усещат тези учени отговорността си и работят според силите си съобразно с високите си длъжности за поучаванието на другите. Ступ., 1875, бр. 6, 41.
2. Съзнание за съвестно изпълнение на обществени, служебни и други задължения. В голямата отговорност на Апостола към обществените средства, в естествената скромност и простота на неговия живот няма нищо външно, показно. Ив. Унджиев, ВЛ, 205. Дългът се изгражда върху обществената природа на човека. Той произтича от принадлежността, обвързаността и отговорността на индивида пред колектива. Б. Спасов и др., МП VIII кл, 19. Християнията принесе мисълта за отговорността, за човешката свяст и за равенството. Ив. Богоров, КА, 1874, кн.1, 20.
3. Вина. За съгрешилия секундата е достатъчно дълга понякога, за да осъзнае, не! — за да почувствува нещастникът всичката своя ужасна отговорност за извършения грях. А. Гуляшки, ЗР, 141. Голям дял отговорност.. лежеше и на него за гибелта на това момче. Ив. Вазов, Съч. IХ, 71. Върху тях стовари и отговорността, задето не може сега да се уреди въпроса за гората на Буковно. Т. Влайков, Съч. III, 182. Явихме се пред военния съд. Страшимиров направи пълно признание и пое цялата отговорност. Сб??СЕП, 28. На 12 февруари конгресът подписа един протокол, в който.. хвърляше върху него [Цанков] отговорността, загдето споразумението не могло да се постигне. С. Радев, ССБ I, 431.
4. Остар. Сметка, възмездие за извършването на нещо лошо, нередно. Раздава се изстрел и Стоянов рухва върху каменните плочи.. Човекът, който след убийството на Вълчо Иванов и Тодор Страшимиров безстрашно се изправя на трибуната и иска отговорност за престъпленията, споделя участта на своите другари. Н. Христозов, ПД, 41. Дотолкоз смело върлуват, г‑не, тези разбойници, като че ли тям е останало царството, като че ли не ще дойде някой голем ден малка пита, за да дават отговорност за злодеянията си, и такъв ден не е далеч. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.
5. Качество на отговорен (в 3 знач.); важност, сериозност. След това двамата с Вощака му вързаха ръцете и го повалиха на пода.. И когато оголваха стъпалата му, лицата им бяха така сериозни, като че вършеха нещо много важно и съзнаваха отговорността на работата си. Д. Ангелов, ЖС, 166. Войниците се спират последователно пред всеки барутен склад; произхожда шепнишком формалната смяна и на всеки нов часовой се внушава тържествено високата длъжност и голямата отговорност на този сериозен пост. Ал. Константинов, Съч. I, 228. И може би защото бяха прекалено млади или пък, защото чувствуваха отговорността на многобройните си ордени, те се държеха прекалено сериозно, почти студено и измериха с убийствено презрение разпусналите се американци. П. Вежинов, ВР, 94.
◊ На моя (твоя, собствена, лична и т.н.) отговорност. Книж. Като поемам последствията за действията, постъпките на другите. — Не ме интересуват никакви ваши сделки! — заявява стопанинът на автомобилната къща и веднага след това добавя, като се обръща към двамата полицаи: — Моля, задръжте на моя отговорност господина! Св. Минков, ДА, 101. Немайки обикновено възможност за личен почин, селякът мъчно действуваше на лична отговорност.
Ив. Хаджийски, БДНН I, 153. — Господин прокурор — започна тя, — защо не пущате децата ни от затвора? Той я погледна .. — Нямаме още писмо — тихо каза той, — аз не мога да ги пусна на своя отговорност. К. Калчев, ЖП, 500. — Ето и почитаемите граждани виждат: приемам телеграмата на ваша лична отговорност. Ст. Дичев, ЗС II, 439. С ограничена отговорност. Юрид. За дружество, фирма — в който съдружниците отговарят за общите задължения до размера на своя дял.