ОТГОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отго̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Оголвам, заголвам, разголвам. Рубашката си [студентът] вдигна и отголи / гърба си: "Гледай как е набразден, / едва сега разбрах що значи воля, / едничка тя крепи ме ден из ден." Т. Харманджиев, П, 54. А вече вихър есенен отколе / одрипавяла шума разпиля, / дървета черни, мършави отголи / със кокалести клони и стебла. Бл. Димитрова, Л, 185. Не само за нивата, ами и за всяко друго място, което сме посеяли със семе, трябва, ако искаме да го уредим добре, да се попритисне дребната пръст, която може вятърът да отнесе и с това да отголи семето. Лет., 1876, 67. отголвам се, отголя се страд. и възвр. И колкото можеха вардеха да ся не отголи някоя от ония части на тялото, които сламежливостта заповядва да ся закриват. П. Кисимов, ОА (превод), 135. — Ех, отговорил юнакът, ще ходя, ама ме болят много месата, що си рязах. — Е отгде взема, та ми дава месо? — Юнакът се отголил, па рекъл: "Оттук, оттук, оттук." Христом. КМ II, 185.