ОТГОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГО̀НВАМ, ‑аш, несв.; отго̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Гоня, прогонвам встрани, надалеч от себе си; отпъждам. Видял съм соколи.. Със спънати, вързани крака и звънец на опашката, те служат доста вярно на своите господари.. Звънецът плаши и отгонва от него свободните му братя. Б. Димитров, А I (превод), 30. Тя станала капризна, гневлива и лиха — с това отгонила от себе всякого, кой ся взимал с что годе да ѝ помогне. С. Радулов, ГМП (превод), 49. Когда ти дохожда някое добро, приимни го с усърдие (готовност); а злото тоз-час като дойде, отгони го. А. Гранитски, ПРСФ (превод), 23. Кой ми гони сураго елена?/ Гонил го бе Перван бег войвода;/ ден го гони, ден го не достига,/ отгонил го до сурвенски порти. Нар. пес. СбНУ I, 72. отгонвам се, отгоня се. страд.