ОТГРАНИЧА̀ВАМ

ОТГРАНИЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отгранича̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разграничавам. В търсенето на общочовешки стойности, можем да отграничим маловажното от значимото, национално ограниченото от общовалидното. М. Миланов, ТМП, 5. Насилвам паметта си, необходимо ми е да го [този човек] отгранича от другите, а тя отказва да ми го върне. В. Жеков, ТП, 26. отграничавам се, отгранича се страд. Понякога не е съвсем лесно да се отграничат процесите на полезното растене от туморното растене, но това са редки изключения. Б. Кърджиев, ОПА, 309.

ОТГРАНИЧА̀ВАМ СЕ несв.; отгранича̀ се св., непрех. Разграничавам се. Той побърза да се отграничи от изказаните мнения.

Списък на думите по буква