ОТГРЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГРЀБВАМ¹, ‑аш, несв.; отгреба̀, ‑ѐш, мин. св. отгрѐбах, св., прех. С гребане вземам или махам, отстранявам част от нещо. Хайверът беше в стъклен буркан и той отгреба с дървената лъжица колкото му е нужно. П. Вежинов, ДБ, 13. От време на време багерите, които отгребваха пръстта над въглищните пластове, забиваха лъжиците си дълбоко в земята. Сп. Кралевски, ВО, 104. Около нея [вършачката] пъргаво работеха селяни и селянки — мятаха с вили снопи и отгребваха настрани сламата. Т. Харманджиев, КВ, 383-384. Велю думаше: — Орете, орете по-дълбоко земята; .. току ще чуйш, че придъдрало ралото, отгребеш с шъпа пръстта и какво! Отдолу гърне жълтици. Ил. Волен, ДД, 52. отгребвам се, отгреба се страд. На повърхността се образуваше зелена, метално блестяща пяна, която с перки се отгребваше в страничните улейчета. С, 1954, кн. 3, 86. Бъркането [на захарната смес] продължава до пълното разтваряне на захарта. Изплувалите на повърхността евентуални нечистотии се отгребват с решетеста лъжица. А. Генадиев и др., ТЗ, 87.

— Друга (диал.) форма: отгрѝбвам.

ОТГРЀБВАМ², ‑аш, несв.; отгреба̀, ‑ѐш, мин. св. отгрѐбах, св., прех. Диал. Отривам, отстранявам през пролетта пръстта около корена на растенията, обикн. на лозите. Противоп. загребвам³. Пролетно време, когато лозаринът са излъже някой път и си отгребе лозето по рано.., главината измръзва доста. Лет., 1876, 73. отгребвам се, отгреба се страд. С този плуг може да се загребват, отгребват и орат лозята. ВН, 1961, бр. 2997, 1. Те казват, че заравям са дума, кога нещо заровиш, без да го отравяш, а за лозята са казва загребвам, защото напролет пак са отгребват. МС, 1883, кн. 4, 33.

— Друга форма: отгрѝбвам.