О̀ТГРЕВ

О̀ТГРЕВ м. Остар. Книж. Отблясък. Отричани приживе от своите съвременици, те [истинските поети] живеят в душите на идните поколения и озаряват пътя им с отгрева на далечни сияния. Н. Лилиев, Съч. III, 135. На Айгидик.. / челото още в блясък все гори. / Но слънчеви зари / не са това. На снежните вършини / последния вечерен отгрев гине / и гасне. Вече слънцето се скри. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 50.

Списък на думите по буква