ОТГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; отгриза̀, ‑ѐш, мин. св. отгрѝзах и отгрѝзна,-еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отгрѝзнат, св., прех. С гризане откъсвам, отхапвам част от нещо. Аз отгризвам парченце диня и леден ток ожулва глътката ми и минава чак по гърба ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 78. Те [мулетата] неуморно ситнеха по каменливите пътеки, пътем си отгризваха трева или шума и бързаха. Х. Русев, ПЗ, 290. — Тогава ти бръкнах в носа, сегинка ще го отгризна — изведнаж настръхна тя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234. отгризвам се, отгриза се, отгризна се страд.